Работниците/служителите имат право:
- да ползват платен годишен отпуск от началото на заетостта си в задълженото предприятие, пропорционално (процент) на периода, през който са били заети в това предприятие;
- да подадат заявление за времето, през което желаят да получат отпуска си, като работодателят е длъжен да предостави отпуска в рамките на два (2) месеца от момента на подаване на заявлението и във всеки случай в рамките на първото тримесечие от следващата календарна година;
- да получат като възнаграждение за отпуск „обичайното възнаграждение“, тоест това, което биха получили, ако бяха работили в предприятието през съответния период;
- да получат надбавка за отпуск, равна на общото възнаграждение за отпуск, ограничено до половината от заплатата за тези, които получават заплата, и до тринадесет (13) надници за тези, които получават дневно възнаграждение;
- да им бъдат изплатени трудовите възнаграждения и обезщетението за отпуск преди началото на редовния годишен отпуск;
- да им бъде изплатено обезщетението за отпуск, в случай че отпускът не е предоставен до първото тримесечие на следващата календарна година, обикновено, ако няма вина на работодателя, и двойно, тоест с увеличение от 100%, когато има и вина на работодателя;
- да им бъдат изплатени трудовите възнаграждения и обезщетението за отпуск в случай на прекратяване на трудовото правоотношение по какъвто и да е начин (уволнение, напускане на работа и т.н.), преди да получат полагащия им се редовен отпуск.
Повече информация относно РЕДОВНИЯ ГОДИШЕН ОТПУСК.
