• СЛУЖИТЕЛИ

Член 655 от ГК предвижда, че времето за изплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя е поотделно и последователно:

1. договореното време между работодателя и работника;
2. времето, определено от обичайната търговска или бизнес практика;
3. в случай на заплата за изработено време — денят, в който изтича всеки от периодите, въз основа на които се изчислява заплатата, или, в случай на заплата за извършена работа — денят, в който настъпва резултатът от договорената работа.
4. датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Горепосочените случаи уреждат времето на изплащане на заплатата в общия смисъл на това понятие, т.е. на всяко трудово възнаграждение, а не само на заплатата/надницата в тесния смисъл.

• РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ СЪС СПЕЦИАЛИЗИРАНИ УМЕНИЯ

Според член 2 от Кралския указ от 24 юли 1920 г. (Правителствен вестник 189/A/21-8-1920) възнагражденията на работниците трябва да се изплащат „...или всяка седмица, в събота, или три пъти месечно, или два пъти месечно, в зависимост от местния обичай или договореното, през работно време. Разпоредбата не се прилага за предприятия, в които работят повече от 200 работници...“.

Горепосочената разпоредба е задължителна и следователно не може да бъде променяна с договор във вреда на работника. Следователно не е позволено възнагражденията да се изплащат на по-късна дата, дори и да има споразумение между работодателя и работника.

Според Закон 4254/2014 работодателят е длъжен да предоставя на работниците и служителите фиш справка за заплатата, в който се посочват договореното трудово възнаграждение и съответните удръжки, както и възнаграждението, което те биха имали право да получават съгласно съответния колективен трудов договор. Този фиш справка може да се изпраща и по електронен път.

Ако заболяването е продължило до 3 дни, независимо от броя на дните на отпуск по болест през календарната година, работодателят плаща 1/2 от дневното възнаграждение за всеки от дните на отсъствие на работника до 3 дни. За оставащите дни от първия отпуск по болест (над 3 дни), както и за всички дни от всеки следващ отпуск по болест през същата календарна година, който продължава над 3 дни, работодателят изплаща нормалното възнаграждение на работника, като приспада това, което работникът е получил или е имал право да получи като обезщетение за болест от своя осигурителен фонд за периода на отсъствие поради болест, независимо дали той съответства на работни или неработни дни.

Срокът, през който се запазва правото на възнаграждение, не може да надвишава един месец, ако нетрудоспособността е настъпила най-малко една година след началото на трудовия договор, и половин месец във всички останали случаи. Работникът или служителят запазва правото си на възнаграждение след най-малко 10 изработени дни.

Работникът или служителят запазва правото си на половината или не повече от едно месечно възнаграждение в случай на неявяване на работа поради нетрудоспособност (не по негова вина). Ако към момента на смяна на работната година нетрудоспособността по същата причина продължи, работникът или служителят няма право да получи отново възнаграждение за половин или най-много за един месец. Той има право да получи отново възнаграждението си на основание членове 657—658 от Гражданския кодекс само ако след смяна на работната година се промени и нетрудоспособността.

В случай на прекратяване на трудовия договор по време на едностранно наложена от работодателя работа на непълно работно време/на ротационен принцип, обезщетението при уволнение се изчислява въз основа на обичайното възнаграждение за последния месец на пълно работно време.

Отпускът се предоставя самостоятелно. През първите две години отпускът се предоставя на части, а от третата календарна година нататък — наведнъж.

Времето за ползване на отпуска е предмет на договаряне между работодателя и работника. Работодателят трябва да предостави отпуска в срок от 2 (два) месеца от датата на подаване на заявлението за ползването му и във всички случаи в рамките на първото тримесечие на следващата календарна година.

Отпускът може да бъде разделен през третата и всяка следваща година в съответствие с т. 3, подпараграф XI.14 от Закон 4093/2012, както следва:

1. на две части в случай на особено сериозна или спешна нужда на предприятието. Първата част от отпуска не може да включва по-малко от 6 (шест) или 5 (пет) работни дни (6 дни — 5 дни).
2. На повече от две части, едната от които трябва да включва най-малко 12 (дванадесет) или 10 (десет) работни дни след писмено заявление на работника или служителя до работодателя. Писмените заявления на работниците и служителите трябва да се съхраняват в предприятието за срок от пет години.

Платеният годишен отпуск трябва да бъде предоставен в рамките на годината, за която се отнася, и във всички случаи до първото тримесечие на следващата календарна година. Работодател, който не предостави на работника годишния му отпуск до края на горепосочения период, е длъжен да му заплати съответното възнаграждение за дните на отпуска. Следователно след изтичане на горния срок правото за ползване на платен годишен отпуск се превръща в право на парично обезщетение.

За основа при изчисляване на коледния бонус се взема размерът на възнаграждението към 10 декември. За работници и служители, чието трудово правоотношение е прекратено преди 10 декември, за основа се взема размерът на възнаграждението в деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

Работници и служители, които работят на определени интервали или на ротационен принцип, ще получат коледен бонус в размер на възнаграждението за 1 работен ден за всеки 8 работни дни между 01.05. и 31.12.

Съгласно Министерско решение 19040/1981 за основа при изчисляване на великденския бонус се взема размерът на възнаграждението, изплатено на 15-ия ден преди Великден.

Великденският бонус трябва да бъде изплатен до Велика сряда.

Отпускът за бременност и майчинство на жените (8 седмици преди и 9 седмици след раждането) се смятат за нормално работно време и се вземат предвид при изчисляване размера на великденския бонус. (Съвместно министерско решение 19040/1981 на министерствата на финансите и на труда, чл. 1).

Задължителните почивни дни през годината, установени със закон (член 60 от Закон 4808/2021), по време на които се забранява всякаква промишлена, занаятчийска, търговска и професионална работа, както и наемният труд, са следните:

1. 1 януари
2. Празникът Богоявление (6 януари)
3. 25 март
4. Понеделник след Великден
5. 1 май
6. Празникът Успение Богородично (15 август)
7. 28 октомври
8. Празникът Рождество Христово (25 декември)
9. 26 декември

Лицата, които работят на надница и през тези дни не са наети на работа, ще получат обичайния размер на надницата. Работниците и служителите, които бъдат наети на работа през тези дни, имат право да получат: ако работят на надница — обичайния размер на надницата плюс надбавка от 75 % върху тяхната законоустановена почасова ставка, а ако работят на месечно възнаграждение — само надбавката от 75 %, изчислена върху тяхната законоустановена почасова ставка. И в двата случая посоченото по-горе възнаграждение се изчислява за действително изработените часове.

Съгласно параграф XI.10.1.a. от Закон 4093/2012, полагането на труд от работници и служители извън работното време на търговските обекти е позволено, но е забранена всякаква търговска дейност в тях. До изменението със Закон 4093/2012 бяха забранени както полагането на труд от работниците и служителите извън работното време на търговските обекти, така и всякаква търговска дейност в тях.

Отпускът при встъпване в брак се предоставя на работника или служителя веднъж за същия брак, т.е. при сключване на граждански или на църковен брак, тъй като двата вида са равностойни пред Гръцката държава. Сключването на църковен брак след гражданския такъв представлява благославяне на първия, а не нов брак.

В случай на прекратяване с предизвестие моментът на прекратяване е моментът на предизвестието. Следователно предизвестието за прекратяване не е разрешено за времето, през което бременната или родилката се намира под закрила на Държавата (18 месеца).

Съгласно член 30 от Закон 4342/2015, работещият баща има самостоятелно право да ползва отпуск за отглеждане на дете (с намалено работно време) и при условията, предвидени в националните общи колективни трудови договори, независимо от вида на дейността, която извършва майката, дори когато тя не работи.

В съответствие с член 10 от Националния общ колективен трудов договор (ΕΓΣΣΕ) от 24.05.2004 г. работодателят предоставя 10 дни неплатен отпуск, ползвани в последователни дни или на части, независимо от възрастта на лицето, на работници или служители, които са магистранти в магистърски програми или следдипломна специализация с продължителност на обучението най-малко една година или докторанти във висши учебни заведения в Гърция или в чужбина. Може да се ползва до две години.

Когато снеговалежът е с необичайна форма и интензивност, той може да се разглежда като форсмажорно събитие, т.е. последиците от него не могат да бъдат предвидени и избегнати дори при изключителна грижа и старание. Следователно за работодателя, който поради снеговалеж не може да започне работа и да приеме евентуално полагане на труд от неговите работници, снеговалежът може да се счита за форсмажорно събитие, което съгласно член 656 от ГК го освобождава от задължението за изплащане на възнаграждения.

Невъзможността на работниците и служителите, поради необичайната форма и интензивност на снеговалежа, да дойдат в работещото предприятие на работодателя и да положат труд, представлява за работниците и служителите уважителна причина не по тяхна вина (ГК 657), даваща им право да поискат възнаграждение за срока, през който снеговалежът е направил невъзможно полагането на труд.